Преди четири години
бяхме ний едва на три.
Тук във детската градина
с обич ни посрещна ти.
Ти учителко, любима,
беше строга, но добра.
Тези четири години
тук преминаха в игра.
Тука ти ни възпитава,
обучава ни с игра
как след време да се справим
със учебните дела.
Но годините се извъртяха
тъй израснахме... Сега
трябва ние да напуснем
милата ни госпожа!
Сбогом вземаме си с тебе
днеска със треперещ глас,
че от есента сме вече
ученици в първи клас.
Ала ти недей се натъжава
и сълзите не бърши.
Никога не ще забравим
тези майчински очи!
