По Коледа се случват чудеса

Декември впрегна дивите коне
на снежните виелици. Пред него лудо
препускат северните ветрове
с вестта за бъдещото чудо.
Което скоро ще се случи- в ден,
щом засияе бялата магия.
А през нощта ще се роди благословен
синът на Бог и на Мария.
Коледа- вълшебството ни чака.
В тази нощ се случват чудеса.
Мечти се сбъдват. Пожелай си в мрака
да те докоснат устните на любовта.
Тогава над земята пада звезден прах.
Снежинките се стелят. А в душата
опростен от Бог е всеки грях.
И ти си озарен от светлината.

По Коледа се случват чудеса.
Повярвай силно- ще се случи!
Сърцето си открий за любовта.
Щом даваш обич- ще получиш!
По Коледа се случват чудеса!

Весела Коледа на всички!

Целомъдрие

Изпиваш ме с очи. Изгарян от желание
в мислите си бавно ме събличаш.
Оставам по невинност. Ала наказание
за тебе са задръжките. Не те обичам.
От тази страст обсебен до полуда-
желаеш ме. Дори без капка свян.
Но нека разпилеем всякаква заблуда-
на теб душата си не ще отдам.
Защото тя във обич се закле
ала на друг. На него посветих
това, което има в моето сърце-
любов. Олекна ми, че всичко споделих...
Ще бъда вярна. Не, не ме кори,
че двама аз не мога да обичам...
И щом не стихва любовта- и пак гори,
на този мъж във вярност се обричам...

Любов все още мога да ти дам...

Душата ми прилича на сълза
изплакана във мъжките ти длани.
Години изживени в самота
са я белязали с дълбоки рани.
Безкрайно дълго похотливи ветрове
с жадни погледи от нея пиха.
Сега е вече време твоите ръце
да я дарят със радост тиха.
............................
Душата ми- изплакана сълза
попила в мъжките ти длани
и вкусила меда на Любовта.
Желаеш ли ме- ще остана...
Намерих обич, истинска утеха,
спокойствие и пристан тъй мечтан.
След бурите душата ми е крехка
ала любов все още мога да ти дам...

Откраднати целувки...

Откраднати целувки с дива страст
по устните ни жадни се разливат.
Кръвта кипи. Сърцата ни в захлас
любовно шепнат и в едно се сливат.
Не мога дълго де те имам. Само миг.
И затова до дъно да отпием еликсира...
С милувки запечатай моят лик.
Не се обръщай... Няма да те спирам...
Защото знам в последната целувка
съм скрила най- любовната магия.
Ще се върнеш... Дори да пропътуваш
цялата вселена. Пак ще те открия...
За последно те целувам във нощта
и тръгвай вече... Няма да заплача...
При мене ще те върне любовта...
а до тогава тебе ще рисувам в здрача...

Когато тръгна...

Когато тръгна...
Аз изписах
върху устните ми
твойто име.
Раздрах от тишината
писък,
превързах мъката.
Но пак боли ме...

Когато тръгна...
поисках да извикам.
Ала нямах сили, нито глас.
Дори не се обърна...
А аз все още попитам...
Лъжа ли беше?...
Или илюзия
с прикрита страст.

Когато тръгна...
Забраних
на мислите след теб да тичат.
Заключих спомените...
а мечтите- до дъно ги изпих...
Кому са нужни вече?...

Когато тръгна...
Аз отрязах
къдриците си.
В снопче светлина
ги сбрах.
Закичих те
и те наказах...
да виждаш мен
във другата жена.

Когато тръгна...
Аз ти подарих
ласките
на двете си ръце.
В топлината на дъха си
скрих
силуета на едно сърце.

Когато тръгна...
Аз пресях нощта.
Пресях
лъжливите ти ласки...
Целувките...
Измамните слова...
Какво остана?...
Само голи маски...