Дори да се зарекох да мълча…

От този ден нататък ще мълча,
ще разпилявам мисли по земята,
с думите най- острата кама
ще наранявам само вятъра.
Ще се стопявам- лъч от светлина
безследно изтънял във тъмнината…
Мълчаливо сянката на моята душа
ще те обича… както те обичаше жената…
Ще си мълча… по устните с бодли
ще кърпя дупките на тишината,
ще наедряват във очите ми сълзи
и ще узрява мълчешком луната.
Облачна ще притъмнявам, ще валя
на капки мълчаливост ще се стичам…
В солено- сладка тишина ще се топя
и до безмълвност тебе ще обичам…
Дори да се зарекох да мълча…

Обичай ме…
аз няма вече да се крия
в усмивките на сънените дни…
Когато утрото те буди със магия
в ухото ти най– сладостно шепти…
ще съм до тебе пак и ще цъфтя
със цветовете пъстри на дъгата.
С аромат на пролет в моята коса
по- истинска ще съм от всякога…
Ще се усмихвам… бели цветове
на облаци ще капят по земята.
Ще пеят птици с чудни гласове,
а аз ще съм до тебе, както някога…
Не ме търси… аз няма да се крия…
Обичай ме и още дълго ме помни.
В сърцето ти съм и гнездо ще свия
от наши спомени, които не изтри.