Вече е средата на март... ранна пролет, а все още е студено, сиво и мрачно.... Живителните лъчи на пролетта спят в шепите на слънцето.Тук- там някое ранобудно кокиче плахо подава главица... рано е още за птичите песни.
   Днес сутринта дори прехвърчаха снежинки, сякаш Баба Марта за последен път изтупваше завивките преди да ги прибере в раклата.Като че ли искаше да си вземе последно сбогом, защото два- три слънчеви лъча разкъсаха облачната пелерина и плахо погалиха земята.Зарадвах се... това е знак, че пролетта е вече наблизо.
   В трепетно очакване съм, както аз така и цялата природа.Замлъкнала е...тишината се люлее по клоните на дърветата.Зимният вятър прибира флейтите си и се стяга за път.
Още малко... и пролетта ще се спусне по слънчевата пързалка с весел смях и глъч.
Че кой не обича пролетта?Едва ли има някой, чиято душа да не трепва когато чуе пролетното, жизнерадостно чуруликане на птиците. Тя дава нови надежди и трепетни очаквания, тя събужда прекрасни мечти.Когато пролетта се усмихне- тревата набожда, цветята подават главички над земята, пъпките на дърветата набъбват и се разпукват.Цялата природа затисната под дебелия губер на зимата изведнъж го отмята и захвърля зад девет планини в десета и засиява в цветовете на дъгата.
   Пролетта е едно ново начало, едно събуждане от дълбок и неприятен сън, нов порив към всичко красиво, сладостно усещане на щастие и радост, което изпълва душата ти.... пречиства я...носи хармония и успокоение.Тя- пролетта със своята детска невинност кара дори и най- мрачният ден да заблести, дори и най- проливния дъжд е мелодия за ушите.Тя носи аромата на нов още по- прекрасен живот, носи топлина в душите ни, докосва онези струни, които карат сърцето ни да запее.И сякаш ставаме, поне за малко, по- добри...