Тишина...

Животът е толкова кратък,

дори не оставя следа...

Изгаря докрай... без остатък,

и всичко потъва в мъгла...
Изсветлява душата във мрака
бледи спомени тънат във прах...
Само миг си тук на земята
после вечност... и мъничко страх...
В шепа пръст разпилени мечти
се посипват по пътя незнаен...
Тишина... от която кърви,
а сълзите се давят в безкрая...