Вкус на юни

Нощта се излегна отсреща на хълма
водопад се разля от смолисти коси.
Лилави сенки запълзяха безмълвно
сред тревите... А сънливи щурци
своите песни любовни запяха.
Липите поръсиха топчици цвят.
Две тела в тъмнината се сляха
и за миг забравиха целия свят.
Беше топло. През юни. Средата.
На небето бавно милиарди звезди
потъваха в очите сини на зората,
без да оставят забележими следи.
Луната въздъхна, а после наряза
на ивици тънки небесния мрак.
Слънчев лъч изведнъж забелязах
на лицето ми спря. Беше ден. Пак
нощта неусетно се беше стопила,
птици зашушнаха в свойте гнезда.
А любовта, която от тебе бях пила
остави вкус на меден юни... и мечта...