Целомъдрие

Изпиваш ме с очи. Изгарян от желание
в мислите си бавно ме събличаш.
Оставам по невинност. Ала наказание
за тебе са задръжките. Не те обичам.
От тази страст обсебен до полуда-
желаеш ме. Дори без капка свян.
Но нека разпилеем всякаква заблуда-
на теб душата си не ще отдам.
Защото тя във обич се закле
ала на друг. На него посветих
това, което има в моето сърце-
любов. Олекна ми, че всичко споделих...
Ще бъда вярна. Не, не ме кори,
че двама аз не мога да обичам...
И щом не стихва любовта- и пак гори,
на този мъж във вярност се обричам...