Когато тръгна...
Аз изписах
върху устните ми
твойто име.
Раздрах от тишината
писък,
превързах мъката.
Но пак боли ме...
Когато тръгна...
поисках да извикам.
Ала нямах сили, нито глас.
Дори не се обърна...
А аз все още попитам...
Лъжа ли беше?...
Или илюзия
с прикрита страст.
Когато тръгна...
Забраних
на мислите след теб да тичат.
Заключих спомените...
а мечтите- до дъно ги изпих...
Кому са нужни вече?...
Когато тръгна...
Аз отрязах
къдриците си.
В снопче светлина
ги сбрах.
Закичих те
и те наказах...
да виждаш мен
във другата жена.
Когато тръгна...
Аз ти подарих
ласките
на двете си ръце.
В топлината на дъха си
скрих
силуета на едно сърце.
Когато тръгна...
Аз пресях нощта.
Пресях
лъжливите ти ласки...
Целувките...
Измамните слова...
Какво остана?...
Само голи маски...
Малко тъжничко, но това е живота: Срещи и раздели...
ОтговорИзтриванеТрудно е, когато се раздаваш, а всъщност нямало е на кого...
ОтговорИзтриванеОтново си чудесна...
ОтговорИзтриванеМай тъгата в този живот е повече от pадостта... :)
ОтговорИзтриванеЧесто това е което се случва, Краси.
Благодаря, aimee.
Тъжно, но дано си скътала в душата си поне един красив спомен от тази любов. Спомен, който да е по-силен от болката след раздялата.
ОтговорИзтриване