Споделено

Не знаеш колко много ми тежи
затова, че с теб сме разделени.
Заключени във нашите души
умират страстите несподелени.
Увяхвам бавно като цвете
оставено без въздух и вода.
На самотата дива ветровете
посяват крехките си семена.
Неусетно помежду ни избуяват
преглътнати въздишки… тишина…
А в сърцата ни се настаняват
недомлъвките… Нима сега
неизживяната любов се е стопила?
И аз не съм така желаната жена
до вчера с теб постелята делила.
А днес захвърлена съм във прахта…
Как се случи? И какво остана?
Няма отговор и нито знак…
Само болка… и кървяща рана…
Вън отново пада пухкав сняг…
Но скоро ще пристигне пролетта.
Колелото неизменно се върти…
Ще преобърне моята съдба…
Ала сега все още много ми тежи…