събота, април 10, 2010


Обичай ме…
аз няма вече да се крия
в усмивките на сънените дни…
Когато утрото те буди със магия
в ухото ти най– сладостно шепти…
ще съм до тебе пак и ще цъфтя
със цветовете пъстри на дъгата.
С аромат на пролет в моята коса
по- истинска ще съм от всякога…
Ще се усмихвам… бели цветове
на облаци ще капят по земята.
Ще пеят птици с чудни гласове,
а аз ще съм до тебе, както някога…
Не ме търси… аз няма да се крия…
Обичай ме и още дълго ме помни.
В сърцето ти съм и гнездо ще свия
от наши спомени, които не изтри.

4 коментара:

  1. винаги съм кътал нещо в душата си,
    не знам какво е

    ОтговорИзтриване
  2. Да си тръгнеш и да вземеш шепа щастливи спомени, а не гняв - много сила и обич са нужни за това...

    ОтговорИзтриване
  3. Аз ще направя пясъчен дворец,
    защото пясъкът във мрамор се превръща.
    Ще увенчая с пролетен венец
    косите си... и с тях ще те прегръщам!

    Стихчето е за любимия човек.
    А за теб - поздравление и усмивки!

    ОтговорИзтриване
  4. Понякога само усещаме това, което е в душата ни без да можем да кажем какво е,Анонимен.

    Така е, Лара, помня само доброто...

    Jackie, благодаря за стихчето! Прекрасно е!Прегръдки!

    ОтговорИзтриване