вторник, април 13, 2010

Дори да се зарекох да мълча…


От този ден нататък ще мълча,
ще разпилявам мисли по земята,
с думите най- острата кама
ще наранявам само вятъра.
Ще се стопявам- лъч от светлина
безследно изтънял във тъмнината…
Мълчаливо сянката на моята душа
ще те обича… както те обичаше жената…
Ще си мълча… по устните с бодли
ще кърпя дупките на тишината,
ще наедряват във очите ми сълзи
и ще узрява мълчешком луната.
Облачна ще притъмнявам, ще валя
на капки мълчаливост ще се стичам…
В солено- сладка тишина ще се топя
и до безмълвност тебе ще обичам…
Дори да се зарекох да мълча…

7 коментара:

  1. Не зная какво да кажа. Прекрасно е и толкова лично. Ще замълча.

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, мила!
    Отдавна не съм ти писала, за което моля да ме извиниш...някак си не можех...но наминавам и те чета с огромна радост.
    Великолепна си...отново! Този стих е невероятно въздействащ, благодаря ти, че го сподели с нас!
    Хубави дни, изпълнени с усмивки, ведрина и слънце...Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря,Счетоводител.

    Влади, понякога мълчанието е нужно за да можем да преосмислим това, което сме чули преди.

    Здравей, aimee!
    Не е необходимо да се извинявяш... Когато имаш време наминавай.Винаги си добре дошла тук.
    Благодаря за топлите думи! Приятни пролетни дни и прегръдки от слънчеви лъчи!:)

    ОтговорИзтриване
  4. Мълчанието навън е жестоко говорене вътре...
    Прекрасен стих!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря, Н.Никифоров.
    Но няма кой да го чуе...

    ОтговорИзтриване
  6. Обичам мълчаливият ти глас ,Изи .Поздрав !

    ОтговорИзтриване