Мога да бъда жената,
която на ангел прилича.
Или да бъда сълзата
родена от обич в очите ти...
Мога да бъда богиня-
Атина, Персефона, Гея.
Мога да бъда робиня,
в сянката ти да живея.
Мога да бъда светица
в храма на твойта душа.
Мога да бъда и жрица,
да те докосна с любовта.
Мога да бъда и Ева,
а ти да си моят Адам.
Мога- непорочната Дева
да ти се отдам... без свян...
Мога да бъда и зрънце-
мисъл... да покълна в ума.
Мога да бъда и слънце,
а вечер- бледата луна.
Мога да бъда и цвете,
което цъфти през нощта,
галено от ветровете
и поливано със тишина...
Мога да съм капчица роса
във очите на тревите...
песъчинка или пък скала-
обичта ме прави разнолика...
Ала в живота ти оставам
единствено с лицето на жена,
която сутрин те дарява
с усмивките на сто слънца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар