Отново и отново аз те срещам,
облечен в модно безразличие.
Прикрита неприязън ли усещам?
Или е някакво двуличие?
Дали пък не е съвест гузна?
Затуй че ти ме пожела.
Или пък просто ти омръзнах?...
За тебе бе поредната игра...
Сърцето ти дали разтворих?
Дали със нещо те плених?
Ти вече с мене не говориш...
А аз...
душата си разкрих.
Наивна, глупава дали не бях?
Или пък прекалено доверчива?
Зад маската така и не успях
да видя теб.
А тъй желаех диво...
Редят се хиляди въпроси...
Изтръпват мислите ми от студа
сковал сърцето ти...
Но не, не прося.
Във теб отдавна няма топлина.
И питам се:
„ Дали ще има?
Не е ли царството на вечен студ?”
Душа, в която всеки ден е зима
да палиш огън...
”Май си луд.”
За тебе бе илюзия, една игра.
За мене –
страст, дълбоки чувства.
За жалост ти не го разбра...
Открадна огъня...
душата ми е пуста...
А той,
той няма да те сгрее...
От други да крадеш...
и пак и пак...
Във тебе той не може да живее...
...умираш бавно в самота и мрак...
Случвало ми се е..., но пък ти сякаш си ми подредли въпросите да звучат така мелодично:)! Много хубав стих! Поздрави!
ОтговорИзтриванеЗдравей Изи!
ОтговорИзтриванеМного тъжни стихове...много болка...и отново са чудесни. Наистина понякога на всички ни е необходимо да излеем мъчителните чувства, които ни отравят и да се освободим...случвало ми се е и даже този стих ми напомня много на едно мое старо нещо, написано на един дъх,за да не полудея...изкрещяна болка, ужас, страх, яд и лудост, което никога не посмях да покажа никому...Поздравявам те!
Надявам се обаче да е нещо, което си писала отдавна, а сега да ти е топло и ведро в сърцето :))
Благодаря,Краси!Понякога се налага да го преживеем...:)))
ОтговорИзтриванеaimee, радвам се да те " видя"... всичко е в миналото... пиши, изливай болката си и не задържай написаното за себе си, а го сподели с приятели... ще ти олекне...
Прегръдки!