Ноември е. И само седмица преди
последната да отлети от календара.
Разсъмва се. Пропяват първите петли
отнякъде приглася им китара.
Спи градът под бяла пелерина
изплетена от есенни мъгли.
На площада няколко комина
кротко пушат с дървени лули.
Побелява хоризонта. Есента
продължава да плете дантели.
Плачат клоните за своите листа
и за птиците далече отлетели.
Тъжно вятърът скимти. Довява
детски вик и после тишина...
заедно със утрото се появява
едно дете... днес вече е жена...
..........................................
Окапват прецъфтелите лета
и пак е късна есен... и мъглива...
И пак по ноемврийски есента
тихо и безшумно и отива...
..."тихо и безшумно", но красиво си отива есента в твоите стихове...
ОтговорИзтриване...така си отива и младостта... :)
ОтговорИзтриванеХей, Изи.Никаква носталгия ;).Време е за празник, при това най-хубавият!Бъди много щастлива и докато пазиш момичето в себе си-всичко ще е наред.Останалото,което искам да ти кажа ще го видиш тук: http://fragilelove.forumotion.com/forum-f3/topic-t3172.htm
ОтговорИзтриванеЦелувки ипоздрави за прекрасния стих! :)
Прегръдки, Кате!Благодаря за пожеланията...:))))
ОтговорИзтриванеМакар и със огромно закъснение : Честит рожден ден и от мен, Изи, сега влизам и съм пропуснала твоя ден, прощавай...Бъди здрава и много, много щастлива, нека всичките ти любими същества са край теб!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Ружена, за милите думи!Прегръдки!:)
ОтговорИзтриване