Какво си...

За мене лятното слънце си ти,
което сутрин ме целува по устата.
И разпилява сребърни лъчи
в най- тъмните усои на душата...
За мен живителния дъжд си ти,
който ме полива сякаш цвете.
И аз цъфтя. А щом се свечери
на любовта обира плодовете.
За мене огънят от страст си ти,
който ме изгаря без остатък.
От пепелта на общите ни дни
градим любов в живота кратък.
За мен си облакът- утеха ти,
където пристан тих намирам.
И в най- дъждовните и мрачни дни
при теб на сигурно се спирам.
За мен си бризът морски ти,
който всичките ми тайни знае.
Такава ме обича. Без лъжи.
Тъй искрена… И не накрая
за мен спасителния дъх ти,
когато чувствам, че се задушавам.
За мене си мъжът от моите мечти.
И сбъднат сън. Дано го заслужавам!