Спри! Почакай за минута. И дано
ръцете ни да се докоснат виртуално.
Стар съм, като отлежалото вино`,
ала страстите необуздани са реални.
Близостта ти ме омайва и влудява.
Кръвта ми кипва. Никнат ми криле.
Влюбен съм. Това ме подмладява.
И пак се чувствам онова момче…
С пленителна усмивка на чаровник,
със весел нрав и много див.
Галантен кавалер и мил любовник.
Тогава бях наистина щастлив.
Но тези дни на пролетен копнеж
се вляха в руслото на лятната река.
И тъй безгрижният хлапак, младеж
във клоните на времето узря.
Сега когато във косата есента
изсуши последните ми цветове,
затънал съм до гуша в сивота,
ала с дъга извита в моето сърце.
Но някак неусетно избледнях
дори все още да я пазя до сърцето.
Цветът си ти. Макар да остарях
останах си все пак момчето…
Вече старостта ми натежава
от узрелите в душата грехове.
Бях жито, а сега съм само плява,
която скоро вятърът ще отнесе…
Не ми остава много. Затова
бъди ми слънцето, звездите и луната.
Подари ми само миг от любовта,
преди отвъд да ме отвее тишината…
Няма коментари:
Публикуване на коментар