Колко много, много те обичам
от тука чак до края на земята...
С най- мили думи те наричам
и разцъфвам в твоите обятия.
Като нежна пъпка розов цвят,
щом пролетното слънце я погали,
а капки утринна роса блестят
по миглите… от обич натежали.
Устните ми жадно се разтварят,
полепнали с прашец на любовта…
Събуждам се… целувките ти парят
и аз политам с огнени крила…
С душа на птица- волна чучулига,
ала все пак оставам си жена,
която просто, просто те обича
от тука чак до края на света…
Чудесно... обичай :)
ОтговорИзтриванеМай само жените могат да обичат безрезервно.
ОтговорИзтриванеПрекрасно, както винаги! Усетих емоцията и се размечтах! Благодаря ти, Изи!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Краси!
ОтговорИзтриванеМоже би има и такива мъже, Влади.
Радвам се, че стихът те е накарал да мечтаеш, Jackie! Мечтите все някога се сбъдват.:)