Когато утре не се случи

Когато утре не се случи
и не дочакам сутринта,
ще съжалявам, че не се научих
да прощавам и да не греша.
За пропуснатите мигове и срещи,
за недоизречените думи и дела,
които завещах на твойте плещи
когато се опитах да летя…
За грешките ми волни и неволни,
за раните по твоята душа.
И за надеждите ми болни,
с които не успях да полетя.
Когато утре не се случи
и аз потъна в тъмнина…
Прости ми, че не се научих
да те ценя за любовта.
За топлината, добротата
И сигурните, здрави рамена.
Какво по- важно на земята
да си обичана жена?
Когато утре не се случи
и не дочакам сутринта,
от тези думи ще научиш,
че те обичам даже след смъртта…

Снежинки се стелят в душата…
Вали… Белоснежна мъгла
Е бродирала по стъклата
Твоето име с кристални цветя.
Издълбани с вълшебно длето

Виолетови , розови, сини.
Ароматът им в нашето легло
Любовта ни подклажда с години…
Ето пак… сладък миг… и изтлявам…
Нощ след нощ… но съдба е…
Ти единствен за мен си … Оставам
И аз за теб… Така да ме желаеш…
Наздраве да е жива любовта!!!

Споделено

Не знаеш колко много ми тежи
затова, че с теб сме разделени.
Заключени във нашите души
умират страстите несподелени.
Увяхвам бавно като цвете
оставено без въздух и вода.
На самотата дива ветровете
посяват крехките си семена.
Неусетно помежду ни избуяват
преглътнати въздишки… тишина…
А в сърцата ни се настаняват
недомлъвките… Нима сега
неизживяната любов се е стопила?
И аз не съм така желаната жена
до вчера с теб постелята делила.
А днес захвърлена съм във прахта…
Как се случи? И какво остана?
Няма отговор и нито знак…
Само болка… и кървяща рана…
Вън отново пада пухкав сняг…
Но скоро ще пристигне пролетта.
Колелото неизменно се върти…
Ще преобърне моята съдба…
Ала сега все още много ми тежи…

Аз чакам цял живот това!

Бъди до мен мъжът- мечта
преди години, който пожелах.
Съпруг грижовен, строг баща-
човекът, с който остарях.

Бъди ми болката и радостта.
Бъди усмивката ми на лицето,
която да запази младостта
и ритъмът лудешки на сърцето.

Порой от мисли ми бъди.
Залей ме... нека се удавя...
Аз вярвам- ти ще ме спасиш
с целувка сладостна накрая.

Бъди любовникът чаровен.
Докосвай ме и бавно ме гали
със поглед мил. А плам любовен
в очите ти до старост да гори.

Изгаряй кожата ми бледа
с любовни ласки и слова.
Превземай ме! Победа след победа!
Аз чакам цял живот това!

По Коледа се случват чудеса

Декември впрегна дивите коне
на снежните виелици. Пред него лудо
препускат северните ветрове
с вестта за бъдещото чудо.
Което скоро ще се случи- в ден,
щом засияе бялата магия.
А през нощта ще се роди благословен
синът на Бог и на Мария.
Коледа- вълшебството ни чака.
В тази нощ се случват чудеса.
Мечти се сбъдват. Пожелай си в мрака
да те докоснат устните на любовта.
Тогава над земята пада звезден прах.
Снежинките се стелят. А в душата
опростен от Бог е всеки грях.
И ти си озарен от светлината.

По Коледа се случват чудеса.
Повярвай силно- ще се случи!
Сърцето си открий за любовта.
Щом даваш обич- ще получиш!
По Коледа се случват чудеса!

Весела Коледа на всички!

Целомъдрие

Изпиваш ме с очи. Изгарян от желание
в мислите си бавно ме събличаш.
Оставам по невинност. Ала наказание
за тебе са задръжките. Не те обичам.
От тази страст обсебен до полуда-
желаеш ме. Дори без капка свян.
Но нека разпилеем всякаква заблуда-
на теб душата си не ще отдам.
Защото тя във обич се закле
ала на друг. На него посветих
това, което има в моето сърце-
любов. Олекна ми, че всичко споделих...
Ще бъда вярна. Не, не ме кори,
че двама аз не мога да обичам...
И щом не стихва любовта- и пак гори,
на този мъж във вярност се обричам...

Любов все още мога да ти дам...

Душата ми прилича на сълза
изплакана във мъжките ти длани.
Години изживени в самота
са я белязали с дълбоки рани.
Безкрайно дълго похотливи ветрове
с жадни погледи от нея пиха.
Сега е вече време твоите ръце
да я дарят със радост тиха.
............................
Душата ми- изплакана сълза
попила в мъжките ти длани
и вкусила меда на Любовта.
Желаеш ли ме- ще остана...
Намерих обич, истинска утеха,
спокойствие и пристан тъй мечтан.
След бурите душата ми е крехка
ала любов все още мога да ти дам...