Просто докосни светлината...

Когато денят съблече

ефирните дрехи на мрака,

ярка светлина ще потече

да очертае пътя...

който ме чака...

Ще се посипят тъжни звезди,

като сребърен прах от небето.

Ти една от тях запази

да ти напомня за мен...

за сърцето...

Когато усмивка последна

лицето ми бледо огрее

във очите ти аз ще погледна

да ме помниш само така...

както се смея...

А когато затворя очи

и потъна завинаги в тишината...

Ти за мене недей да тъжиш...

Помни... аз съм тук...

Просто докосни светлината...