Нарисувано с любов

Обичам да рисувам, ала не с боички.

Рисувам с думи, четката е моето сърце.

Душата ти- платно е тя за всичко,

а римите са пъстри цветове.

Рисувам твоето сърце на влюбен мъж,

рисувам обичта ти и страстта,

целувки стелещи се като летен дъжд...

Усмивката ти- слънчева дъга.

Рисувам вечер как се връщаш у дома,

а аз очаквам трепетно и се ослушвам.

Рисувам как отваряш входната врата

и оня миг, когато в теб се сгушвам.

Рисувам обичта на твойте длани

и топлината, със която ме прегръщаш.

Как при тебе обещавам да остана...

И любовта ми... тя все е същата...

Ту нежна, ту опияняваща и дива...

ту кротка, друг път пък омайна...

навярно тя ме прави толкова щастлива

и аз рисувам... а в това е тайната...

Да те рисувам, ала в цветни стихове...

да ме обичаш... а аз да ти дарявам

всяка сутрин нарисувана от моето сърце

една любов... тя никога не избледнява...

дори когато изминават векове...

дори когато безвъзвратно остаряваме...