Огнената нощ на любовта

Ухае на любовна страст нощта,
попила тъмнината твоя аромат...
Целувки с вкус на медена луна
по мен разцъфват като розов цвят.
Вятърът по тялото ми разпилява
седефени зрънца от топлина...
Дъхът ти ме докосва... разтопява...
превръща ме във огнена жена.
От щастие очите ти изгряват
като звезди... и ето ражда се луна
в усмивките, които ти ми подаряваш...
тогава аз съм най- щастливата жена.
В прегръдката ти тихичко се свивам,
заравяш се в копринената ми коса.
А аз от устните ти пия ненаситно,
тъй както розата от утринна роса.
Разливам се... звездите онемяват,
угасва на небето бледата луна.
Щурците във тревите се стаяват,
а ти шептиш... онези две слова:
„Обичам те!”... на хоризонта изсветлява...
на пръсти се промъква утринта...
а аз оставам трепетно да чакам
следващата нощ... на любовта...