Животът ми-
бутилка френско вино,
наслада
за любовници безбройни
и път към ада,
по който диво
разтапяха ме в нощи знойни...
Отпиваха по глътка само...
Захвърляха ме...
непотребна бях...
Безропотно участвах в драма,
в реалност,
във която оцелях...
Любовник след любовник
си тръгваше...
А парещи следи
от гузният виновник
по тялото личаха...
Почти
еднакво всеки път...
Раздели след раздели
за мене бяха
„Сбогом” само.
Как думите болят,
щом устните
от грях са посинели...
А виното-
привърши вече...
Последният негодник го допи
до капка...
Изгуби се далече...
А аз –
от мъка се разбих
на дребни малки стъкълца,
на хиляди несбъднати мечти...
И шансовете-
времето ги разпиля...
А любовта-
в устата още ми горчи,
с вкусът на ада,
в който ще горя...
Любовниците ...идват от "любов"
ОтговорИзтриванедори да си отиват , ти не страдай ...
защото се римува със "суров"
а няма рима със "прощавай"....
.....
ако последния се вгледа във очите ти
запазил мълчаливото достойнство
където думите и воплите са скрити
където той- единствен войн сред войнството...
с мълчание , с трепереща ръка
ще те докосне той , а той ще те усети
по тази дълга, пареща следа
където ще се слеете със ветровете ...