Суета

Каква е тая сляпа суета
и няма животинска жажда
да стъпчем другия в калта
със злобата, която ни разяжда?
От нея ценностите хванаха ръжда.
Градината с морал тревляса.
Пороци избуяха, а от дъжда
душата ни отвътре плесеняса.
Къде ли се изгуби любовта,
смирението и страхът от бога?
Стопи се в нас човечността
от пламъците лумнал адски огън.
И ето- на пазара на срама
на безценица душата се продава.
Купи си. Струва грош от самота
и няколко жълтички гола слава...
кесия пълна с бисери- сълзи
изплакани от стъпканите хора...
За тая суета ли заплати?
Дали си струваше позора?
И тази уж корона на главата,
с която тъй се кичим, ала тя...
е... не е по мярка... А цената?
Цената скъпо струва- съвестта!