Дали ще можеш пак да ме обичаш,
когато някога почука старостта?
Аз вече няма да съм същото момиче...
А ти ще си разбрал, че младостта
е безвъзвратно отлетяла надалече.
Дали ще можеш пак да ме обичаш,
от устните ми да изпиваш сладостта?
Както някога във утрото да тичаш
със вятъра преследвайки страстта.
И във любов докрай да ми се вричаш.
Дали ще можеш пак да ме обичаш?
В онези нощи вплели огнени тела
в екстаз... да чувам как изричаш
в ушите ми любовните слова...
С най- нежни думи ти да ме наричаш...
Дали ще можеш пак да ме обичаш?
Дори и вече да не мога да летя.
Дори крилете ми на клони да приличат
и да се влача във праха и да пълзя...
но вярвайки, че мога пак да тичам...
Дали ще можеш пак да ме обичаш
когато по главата ме погали старостта?
И вече няма да съм същото момиче,
което помниш ти от младостта...
Дали ще можеш пак да ме обичаш?
izibell, Мисля, че ще бъдеш обичана както винаги до сега си била обичана!
ОтговорИзтриванеЗащото си стойностен човек, което си личи по твоите публикации.
Бъди щастлива мила и знай, че всяка възраст има своя чар!
Бъди здрава!
Благодаря за добрите думи! Надявам се да е така... и наистина всяка възраст е красива.:)))
ОтговорИзтриванеЛюбовта няма възраст,izibell!
ОтговорИзтриванеСигурно си гледала филма "Тетрадката".
Уверена съм, че има такава Любов - вечна!!!