Ако си тръгнеш...

Ако си тръгнеш някога от мен.
Не се обръщай. Просто си върви.
За да не видиш как като ранен,
вятърът зад ъгъла скимти.
За да не видиш как валят звезди,
които с твойто име назовах...
И как се спускат синкави мъгли
на облаци обсебващ страх.
И как ръцете се протягат,
а устните полепват с тишина.
Като залък в гърлото засяда
викът. А аз издишам самота.
За да не видиш как цветята
на любовта, които ти ми подари-
повяхват, а вместо тях в душата
се разлистват плачещи върби.
Ако си тръгнеш няма да те спра.
Но не си отивай без да се сбогуваш.
Прегърни ме за последно във нощта.
А после... после само ще сънувам...