петък, юни 19, 2009

Разпиляна тъга

Във душата ми ураганно вали...
Сипят се мисли от студ побелели...
Неусетно затрупват твойте следи...
от сляпа безпътица полудели...

И в ума ми ураганът бушува...
От мълчание преспи навява...
Думи трупа... но те нищо не струват...
Да ги чуеш- вече не се и надявам...

Стъпките ти ... глъхнат в мрака...
тишината в ушите ситно ръми...
Все още усещам дъха ти... и чакам
да слеем душите си... както преди...

Уви... горя в пожар наречен самота,
Обхващат ме диви пламъци- страх...
Изгарям до въглен... а пепелта-
е тъгата, която навред разпилях...

11 коментара:

  1. Вече десет минути седя пред стиха и се чудя какво да ти напиша. Не ми се ще да ти давам съвети. Просто не искам да страдаш, но не зная как да те утеша!

    ОтговорИзтриване
  2. Jackie,благодаря ти!
    Стихчето е старо и всичко вече е в миналото...беше отдава и вече не страдам, но понякога някои събития ни връщат към спомените дори и да не искаме.
    Прегръдки!:)))

    ОтговорИзтриване
  3. минало .... спомени ...
    отново изровени ...
    нещо отключва ги ...
    ето ..отново
    после се връщаме
    и думички рониме
    после е късно
    ... полу-прясно ...
    сурово ...

    ОтговорИзтриване
  4. Изи, слава Богу че направи това уточнение (че е минало)...и аз като Жаки се чудех какво става-ти си така слънчева обикновено :))
    Ето ти едно старо стихче...но вярно...

    Поредната доза...защо ли така?
    Поредната болка...в твойта душа...
    Поредната милост - под тез небеса!
    ...поредна отсрочка...на тази земя...
    Дори уморено - поемаш напред...
    безкраен е пътят, очите смъдят...
    Ти, жив или мъртъв, Страннико, знай:
    на туй - да обичаш...си обречен докрай!

    ОтговорИзтриване
  5. сърцето си разрових...ето пепелта...
    преметох болката и в шепи я събрах...
    сред нея пожълтели спомени за любовта,
    а тях да ги изтрия... не успях...

    ОтговорИзтриване
  6. aimee, понякога и аз като слънцето се скривам за облаци от спомени... неизбежно е... но то е временно...
    Благодаря ти!
    А стихчето ти е чудесно!Радвам се, че го споделяш! Прегръщам те! Усмивки!:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Ти спомени неизличими
    в меандрите на паметта пази...
    Добавили са те и свойте сили
    към блясъка в твоите очи...

    Здравей, слънце!
    Поздрави и Прегръдки (ПП) ;))

    ОтговорИзтриване
  8. И двете сте такъв тандем! Получава се като предварително обмислен сценарий. А е спонтанно и родено от взаимното вдъхновение. Браво!

    aimee - къде е твоя блог? Ако нямаш - прави! Ще ти пишем с Изи. В стих. Ще стане чудничко!

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря Жаки...но нямам време за блог :((
    Пък и след като нямате нищо против да ви посещавам, това ми е напълно достатъчно...
    Слънчеви и усмихнати дни :))

    ОтговорИзтриване
  10. И аз мислех това да те питам,aimee, но Jackie ме изпревари.
    А пък това за блога... ще се радвам да си направиш... стиховете ти са чудесни.
    Прегръдки и за двете!

    ОтговорИзтриване
  11. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване