вторник, юни 16, 2009

Ако знаеш колко те обичам...

Ако знаеш колко те обичам...
Не чуваш ли как вятъра шепти?
И тишината името ти с устни срича,
а по лицето и мастилени следи.

Ако знаеш колко те обичам...
От обич се превръщам на звезда...
и засиявам... а в утринта изтичам
през пръстите и като бисерна роса.

Ако знаеш колко те обичам...
За обичта ми няма мерни единици.
Но по безкрайност тя прилича
на песента на пролетните птици.

Ако знаеш колко те обичам...
Дъхът ми със любов е напоен.
Пчели го пият... аромата ги привлича.
И после вечно влюбени са в мен.

Ако знаеш колко те обичам...
По слънцето изпращам всеки ден
мечтите си... нали ги искаш всички?
А твоите ще споделиш ли с мен?
Ако знаеш колко те обичам...

6 коментара:

  1. Ти знаеш колко те обичам...всичко
    в душата си на тебе посветих...
    Сърцето си в шепи ти поднасям
    вземи го, моля те...и ми прости

    Изибел, стиховете ти са омайни-винаги огключват някакъв порив в мен...Благодаря ти, че пишеш!

    ОтговорИзтриване
  2. а ако зная , може и да хвана
    последния влак до сърцето си
    ако е така - по-малко една рана
    ще имам във мен, ти излекува с ръцете си

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, aimee! Твоите ми въздействат по същия начин... чудесни са. А ти не спирай да пишеш.:)))

    ОтговорИзтриване
  4. ако го знаеше... при мен ще спреш
    не ще подминеш... но дори не разговаряш...
    обичам те, а ти не искаш и да разбереш
    и само с онзи поглед ме изгаряш...

    ОтговорИзтриване
  5. Напоследък пиша само тъжни неща...но пак ми се иска да ги споделя с теб...а ти ще напишеш друго и отново ще изгрее слънце:))

    НАПУКАНА ЗЕМЯ

    Пресъхнаха потоците скокливи
    изчезна бисерният звън...
    Дръвчетата замряха - криви
    оголени от птичи шум...
    И вятърът не иска да приижда
    с порив див поне да разхлади
    нацепените устни, изкривени
    в безмълвна болка, в ням вик...
    Остана прахоляк, безжизнен, черен
    на пластове натрупващ празни дни...
    И сол остана - от сълзите
    в раните да щипе, да руши...
    Замина сянката... отново...
    Дано Луната с покой я приюти...
    Напуках се по теб... от жажда... Обич
    Защо от любовта ми толкова боли?

    ОтговорИзтриване
  6. Пиши,aimee... ще ти олекне.
    Поздрав за стиха! Чудесен е!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване