Целувка, но от слънчева уста...

Тази нощ на небето звездите
Някак странни са... дори не блестят
звезден прах ми хвърлят в очите...
И мълчат ли, мълчат...
Аз ги питам къде си...
А те- избледняват съвсем.
Сякаш мракът дръпна завеси
да те спре да не дойдеш при мен...
Тази нощ и луната се крие
срамежливо в косите на мрака.
А пък вятъра влюбено вие
към нея... и за среща я чака ли, чака...
Аз и нея попитах къде си,
но смутена от мен тя побегна...
Скри я мракът зад сатенени завеси
и в облачната люлка с нея легна...
А умореният вятър притихна
и кротко във краката ми се сви...
Заспа... на сън ми се усмихна...
а може би сънуваше звезди...
Дали несбъднатата среща със луната...
Или пък просто, че лети на сън
и по клоните лудешки се премята...
Загадка е... а вече съмва вън...
Заспах и аз накрая... Засънувах...
Небе и птици... слънце и цветя...
Гора... пътечка... среща... тъй бленувах
за нея... и целувка, ала тя...
целувка беше, но от слънчева уста...