Сънувана обич...

Нощ... луната е притворила очи,
а вятърът приспивно я люлее...
И ето... с колесница от звезди
пристига- той... сънят... при мене...
Сънувам теб... обичам да сънувам....
Събличам уморената тъга... Летя
на облак с розови платна... Пътувам
до слънцето... за малко топлина.
И после светя... в твоето сърце...
От обич... даже мракът засиява...
Сънувам... как вълни от цветове
заливат те... и ти се разтопяваш...
А ласките ми- южни ветрове
те галят... нека да не съмва още...
Обичам в ъгъла на твоето сърце
да се свия и да те топля нощем...
Сънувам... как по синьото небе
рисувам радост... и ти подарявам
нежност... безкрайна колкото море...
и обич- колкото вселената голяма...
Целувки с вкус на пролетна роса...
И шепна думи... ( колко те обичам)...
до оня миг, във който сутринта
по покривите почне да се стича...