Целувам те за стотен път в нощта.
Не ме отпращай... искам да остана.
И да ти шепна пламенни слова,
докато сенките ни бягат по тавана.
Не казвай нищо... нека помълчим,
обвити от прегръдката на мрака.
Думите болят, но нека си простим
за мислите, за грешките, и за делата.
Тръгвам, тъй както ти го пожела...
А стъпките ти във сърцето още парят.
И сякаш вятърът довява твоето: „Ела”,
след него ехото, което го повтаря.
Аз тръгвам, ала мога да се върна,
повикаш ли ме тихичко по име.
Чуя ли те... знам... ще те прегърна,
прошепвайки в ухото ти: „Люби ме”.
Ще рухнат всички каменни прегради...
Но ти мълчиш, а съмва се... и дъжд вали...
Сега си тръгвам... Няма ли да се обадиш
и след мене да извикаш: „Остани!”?
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеостани ....
ОтговорИзтриване!!!!!!!!!!!
Силно е чувството ти, izibell ! Отвътре ми дойде да продължа с един мой стих, който съм писала на същата тематика -
ОтговорИзтриване...И двама ще се срещаме, разделяме,
за да се слеем във единно цяло.
Когато сме достигнали предела,
ще сме отвъд -
предел преождоляли...
Вълнувам се, когато те чета!!!
Със сигурност след твоето "остани ....
ОтговорИзтриване!!!!!!!!!!!" Анонимен.:)))
Хареса ми стиха ти, Jackie! Ще го потърся да го прочета. А чувствата са взаимни... и аз се чувствам така, когато те чета.
Да рухнат всички каменни прегради ти пожелавам...
ОтговорИзтриванеВълнуващ стих,izibell!Поздрав!
Понякога човек трябва да си тръгне, за да може да остане.
ОтговорИзтриванеОстани!!! И в сенките,когато те прегръщам...отново ще е знай...Любов.
ОтговорИзтриванеПоздрав Изи!Любовта е в нас ,дори да сме избрали различни пътища с любимия...
Благодаря,Ружена!Прегръдки!
ОтговорИзтриванеСъвършено правилно, Equilibrist...
:)
Ще остана, Весо!
... дори да се разминем във нощта... :)