Прости ми...

Прости ми... Трудно се живее с мен.
На птица често се превръщам...
летя... и падам... ден след ден
при теб с окъсани криле се връщам.

Прости ми, че не се научих да летя...
Но те обичам... и при тебе се завръщам
след всеки опит. Търся твоята земя
и твоето спокойствие... което да прегръщам.

Прости ми... Затова, че съм различна
и в своите фантазии живея...
затварям се, мълча... макар да те обичам...
Но птица съм, а в клетка тя не пее...

Прости ми. Знам, че правя грешки.
Но дори богините понякога грешат...
Изричам думи... като камъни са тежки...
И тези рани във душата ти кървят...

Прости ми. Ако можеш ми прости...
Но в клетка- не... решетките ме задушават...
Ако можеш- просто ме обичай. И бъди
до мен във времето, което ни остава...

...и нека господ ми прощава...