По следите в тишината

Моят дом ще намериш в небето,
зад онези перести облаци там.
Малка къщурка от обич, където
цветен двор е с усмивки огрян.
На вратата, зад която диша сърцето
има звънец от меден глас изкован.

Но не издирвай пътечка... няма такава.
Просто тръгни по стъпките на песента.
Тя оставя ярки следи в тишината,
които светят по- силно дори от луна.
И недей да забравяш, ще ти трябват крила!

Нищо повече... Изхвърли си багажа.
Ала в левия джоб постави сърчице.
Напълни го с любов и аз ще ти покажа,
как могат да обичат птиците с криле.