Да знаеш

Да знаеш, че звездите са далече
и да желаеш пак да полетиш.
Да знаеш, че безсмислено е вече
за него цели нощи да тъжиш.
Да знаеш, че морето е безкрайно
и пак да искаш да го прекосиш.
Да плуваш, да мечтаеш тайно,
че може любовта да възродиш.
Да знаеш – тя е невъзможна
и всяка твоя крачка е скандал.
Пътят те превръща във заложник,
щом нещо някому си дал.
Да знаеш, че водата е изтекла,
че няма вече връщане назад.
Че щом си думата веднъж изрекла
не е възможен никакъв обрат.
Да знаеш, че пилееш сили.
Да се опитваш времето да спреш
или поне да върнеш тези мили
ръце и устни... Ти ще разбереш...
Да знаеш- планината е висока,
и непристъпни- нейните скали.
Копнееш да я изкачиш, да скочиш
към пропастта... Безсмислено нали?
Да знаеш, че вулканът е угаснал,
че пламъкът го няма вече там.
Че даже мислите са сраснали
на възел... И колко много ме е срам,
че се опитвам да ти върна
онази страст и огнен плам...
Да надхитря съдбата, да преобърна
душата ти... не мога... знам...
Това е то- животът ме наказа,
във вулкан от обич да се влюбя.
А после с лава от омраза
да посипе пътя... и да го загубя...