...но пак любов ще раждам...

Ще ме сънуваш ли отново тази нощ
как идвам във съня ти като фея?
И тръпнеща пред мъжката ти мощ
в ръцете ти от страст да се разлея.

Ще ме потърсиш ли отново в твоя сън
за да ме зърнеш, за да ме усетиш?
Излез в нощта и сред звездите вън
ще видиш, че за тебе ще засветя.

Ще ме допуснеш ли във твоите мечти
да те изгарям като огнена стихия?
С целувки да оставя парещи следи
и цяла нощ от раните любов да пия.

И ще разтвориш ли сърцето си за мен
за да остана с теб до края на нощта?
В очакване на всеки следващ ден
умирайки от обич пак да се родя.

Ще ме желаеш ли отново с онзи плам,
с онази страст и животинска жажда?
От обич ме раздай без капка срам
на другите. Но пак любов ще раждам.