...И ако тази нощ не мога да заспя
ще моля вятъра да ме целува,
да ми разкаже приказка... така съня
ще дойде... и в него ще заплувам...
Ще ме залее тази приказна река
с различни цветове... и ще потъна...
Ще съм Снежанка в чудната гора...
или пък Пепеляшка... ще се спъна,
когато полунощ часовникът отмери...
Ще се затичам боса... без карета...
А принцът моята обувка ще намери...
накрая мен... Но таз луна проклета
ми пречи и не мога да заспя...
оглежда се в очите ми... намигна...
прошепна нещо... после онемя...
на пръсти се повдигам да я стигна...
...И ако пак не мога да заспя...
парченце от луната ще откъсна...
с канелен аромат... и вкус на топлина...
със захар от звезди поръсено...
ще си отхапя... мисля, че е вкусно...
ще пийна и от облачния еликсир...
и малко звездна музика ще пусна
дано подейства... най- подир...
...И ако тази нощ не мога да заспя
ще чакам да те срещна в оня час.
Точно там нощта целувайки деня
заспива кротко... но заспивам ли и аз?
Чудесно е, че попаднах на твоя блог. Много красив стих, приказка в приказката! Понесе ме през магическите фантазии и потапянето ти в света на мечтанията.
ОтговорИзтриванеЗдравей, Jackie! Благодаря за топлите думи!:)))
ОтговорИзтриванеОх, и аз пуснах няколко капчици.
ОтговорИзтриване