вторник, май 12, 2009

Признание

Мили мой, когато те открих
и влюбих се във теб преди години,
сякаш вчера аз ти подарих
душата си... написана във рими.

Сърцето си във стихове изпях.
Не стигат думи. Искам да ти кажа,
че радости и скърби преживях,
но ти за мене си остана важен.
А аз със същата любов горя.

И ето- времето по моето лице
с бръчки своята история написа.
Но си останах с детското сърце
и със мечтите на Алиса.

4 коментара:

  1. "Но си останах с детското сърце
    и със мечтите на Алиса."

    Алиса е любимата ми героиня от детска книжка.
    Нека винаги в нас живее по една Алиса!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Jackie!
    Дано си останем такива... не искам да се променям.:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно,чуствено и зареждащо с нежност :) Моите поздравления Izibell :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря,Lili!Прегръдки!:)))

    ОтговорИзтриване