Най- цветната жена...

Понякога... когато съм щастлива
на устните ми цъфват хризантеми.
Смехът ми като дъжд върху им се излива,
а те израстват... още по- големи...
И ставам цветна... страшно ми отива...

Понякога... когато черни облаци тъга
в очите ми изгреят вместо слънце...
Превръщам се на дъжд... безспир валя...
докато радост не покълне пак от зрънце,
поръсено с най- цветната мъгла...

Понякога... когато в гора от самота
безпътна се изгубя... В сърцето ми намирам
едно парченце пъстро... от дъга...
Топя го в капчици любов и го изпивам.
Тогава цветна в мен е пролетта...

Понякога... когато радостта
посипе се по бузите ми като пясък...
На твоето небе... най- ярката звезда
изгрявам... но със собствен блясък...
Ето виж... най- цветната жена...