Мога да съм лоша... Дори по-лоша
и от вещиците скитащи във мрака...
Без свян на дявола за два- три гроша
да те продам... отплата да не чакам...
Мога да съм злобна, заядлива,
с омраза да ти пробода сърцето...
Да те погаля с ласки от коприва
така да се подпиша на лицето...
Мога да съм лицемерна... И в стих
да те възпея без да те обичам...
да сгъна чувствата ти в ъгъл тих,
и после до безкрай да те отричам...
Второто ми „аз” това ми каза
на чаша искрен разговор веднъж...
Завързах го с любов и го наказах
с целувките на най- добрия мъж...
определено
ОтговорИзтриванеот всичко прочетено тук, това ми хареса най-много !!!
Интересна Сянка има в теб...:)),хубаво наказание...
ОтговорИзтриванеИ моята душа си има тъмна страна и все ми се случва да я откривам,но не съм се сещала за такова наказание...Хареса ми стиха :)
ОтговорИзтриванеПоздрав!
Благодаря, Анонимен!
ОтговорИзтриванеАмиии... така наказвам, Весо- с любов!:)))
Така е Ружена, всеки си я има, но аз предпочитам да е заключена... за по- сигурно.
Благодаря ти!